|
|
|
|
|
|
|
Българите в Белгия | Българите в Холандия | Българите във Великобритания |
|
|
маркетинг д-р на завод-публицист 
"Емигрант БГ": Здравейте, Божидар Чеков. Бихте ли се представили на читателите на "Емигрант БГ". - Аз съм типичен представител на едно поколение, което комунистическият режим трябваше да „превъзпита” или да ликвидира в случай на съпротива. 
"Емигрант БГ": Разкажете за живота на Божидар Чеков преди и сега, откъде идвате и къде сте сега? - Родих се и израстнах в една система, която тласкаше нагоре хора с работническо-селски произход, а потомци на едри земевладелци и индустриалци – надолу. Българската буржоазия трябваше да плаща за времето, през което е експлоатирала „народа”. Дядо ми в затвора, баща ми предпочел да стане „невъзвращенец” и „изменник на родината”, вместо да плаща на „народната власт”. Ето как от най-ранна възраст, аз навлязах в живота с характеристика, която започваше с ключовия израз „неблагонадежден елемент”. Това означаваше: край на висше образование, край на паспорт за пътуване в чужбина, дори забрана за сдобиване с „открит лист”. Както хиляди други момчета от моята „социална среда” на 18 годишна възраст бях поканен да изпълня дълга си към Родината в Трудова повинност. След окупацията на Чехословакия от „братските армии” през 1968 година аз предпочетох да препълзя нелегално всички граници, простиращи се между България и Франция, вместо да строя социализъм. Веднъж на „свобода”, обаче се оказа, трябваше да се оправям съвършенно сам, защото хората, на които разчитах си имаха техните си проблеми.  "Емигрант БГ": А каква е професионалната ви реализация, занимания, хобита преди и сега? - В София бях завършил Полиграфически техникум. Печатарската професия ми позволи да се „интегрирам” професионално. Колегите французи ме приеха най-радушно, защото за тях аз бях рискувал живото си за свободата. В последствие се записах да уча и завърших с успех Висшия лицей по полиграфия „Естиен”. Започнах работа като печатарски чиновник, след това станах търговски представител и накрая директор на продажбите на хартиен завод. В началото на 2009 година, приключих задължителната си трудова дейност. За моя 40 годишен професионален и граждански опит бях награден със златен медал за „Почетност и труд” на френската република.  "Емигрант БГ": И обикновено ние зад граница много често сравняваме тук и там. Как виждате вие тук и там в различните аспекти на живота - манталитет, култура, ценностни и морални норми, стандарт на живот, традиции...? - След като стъпих на крака, през седемдесетте години, влязох във връзка с Българското Освободително Движение, с ръководител Ценко Барев. В продължение на 15 години пишех и публикувах в списание „Бъдеще”. Заедно със стотина други съмишленици, правехме всичко възможно България да не бъде забравена от европейците.  "Емигрант БГ": Можем ли да говорим за прилики в по-горе изброените различни аспекти на живота? - В България се върнах за първи път през 1991 година. Сравнението с Европа, приликите и разликите между българи и европейци се превърна в неизчерпаем източник за размисъл и писане. В последствие на видяното и изживяното издодох 5 книги на български език, които могат да бъдат полезни на всички, които си задават въпроси, засягащи „странния” български преход. След падането на „Берлинската стена” съм пращал материали на всички български вестници. Почти всички са ме публикували, но в повечето случаи само... веднъж. Единствена редакцията на списание „ТЕМА” прецени, че мога да бъда редовен техен кореспондент от Париж.  "Емигрант БГ": Ако можете да избирате сега дали да отидете да живеете в друга държава, бихте ли го направили отново или не и каква е мотивацията ви за този избор? - ... "Емигрант БГ": Какво сте направили за Родината си, от която идвате и какво бихте искали да направите, ако ви се отдате възможност? - От няколко години имам ново хоби – това са българските ученици, изучаващи френски език. На снимката ученици от училище „Св. Свети Кирил и Методий” - Благоевград Принципът на гостуване е следният: Българските ученици са мои гости една седмица. Пътните разходи поемат те. Целта на това мое хоби е да предам на бъдещите граждани на Европа, гражданското съзнание, с което Франция ме закърми. И разбира се, макар и съвсем малко, да им дам това, което за хора като мен беше немислимо: да пътувам и дишам като равнопоставен на другите човек. "Емигрант БГ": А за страната, в която живеете? - Що се отнася до моите хобита, имал съм няколко. В продължение на 20 години имах спортна зала, в която вечер децата на социално слабите емигрантски семейства изразходваха своята енергия с боксови ръкавици. "Емигрант БГ": Какво ви даде новата родина и какво ви отне, каква е личната ви преценка, променили ли сте се и в какъв смисъл? - От няколко години живея с френската журналистка Румяна Угарчинска. Въпреки името, което носи, тя е живяла много по-малко от мен в България. Разликите и приликите в нашите наблюдения, личния ни опит и впечатлиния са мощен източник за творчески идеи. Смятам че от всичко, което споделих накратко, всеки може да си извади заключението за направеното от мен, както за моята Родина, така и за страната, която ме подслони. "Емигрант БГ": И като заключение, какви са ви мечтите за бъдещето и какво бихте искали да кажете на бившите и настоящи сънародници? - Това което пожелавам на българите от чужбина е да се връщат в България при всеки възможен случай, да внедряват и там гражданското съзнание и чуството за равнопоставеност, което им е помогнало да успеят по Света. Божидар Чеков живее в Франция "Емигрант БГ": Франция |
|
|
|
|
|
|
