Интервю с Евгений Шевкенов

Интервю с Евгений Шевкенов

 

 

Емигрант БГ:    Здравейте, Евгений Шевкенов. Бихте ли се представили.
– Един рошав музикант на 39, влюбен в семейството си, ценящ
приятелството и ежедневно търсещ Истината, в живота и изкуството.
Неспокоен ум, често меланхоличен. Май не съм много силен в
себеописанията…

 

Емигрант БГ:   Разкажете за живота на Евгений Шевкенов преди и сега, откъде идвате и къде сте сега?
– Роден съм в Пловдив в семейството на сопраното Елена Балджиева и
пианиста Владимир Шевкенов. Баща ми е правнук на един от
основателите на първия български оркестър в Шумен и Капелмайстор
на 7-ми Преславски полк Едгар Блюмел – моят прапрадядо, който е
завършил Виенската музикална академия с виолончело, композиция и
дирижиране и след Освобождението, в края на 19 век се заселил в
България. Около 100 години по-късно, аз се преселих обратно там,
откъдето е тръгнал той, европейската столица на музиката Виена.
Живея тук вече почти 17 години.

 

Емигрант БГ:   А каква е професионалната ви реализация, занимания, хобита преди и сега?
– От 5/6-годишен се занимавам с музика, в България, Австрия и около 35
страни по света, където съм концертирал, така че преди и сега не се
различават особено, що се отнася до професията и заниманията ми.
Свирил съм като солист в някои от най-престижните зали по света като
Карнеги Хол, Музикферайн, Осака Симфони Хол, преподавам цигулка
в Густав Малер Консерваториум във Виена вече почти 10 години.
Обичам безумно морето, пътувам с удоволствие, справям се отлично с
латино танците, “вися” с часове в интернет, чакам синовете ми да
пораснат още малко за да играем футбол заедно.

 

Емигрант БГ:   И обикновено ние зад граница много често сравняваме тук и там. Как виждате вие тук и там в различните аспекти на живота – манталитет, култура, ценностни и морални норми, стандарт на живот, традиции…?
– Много всеобхватен въпрос. Естествено е да има предимство в
традициите за една вековна империя пред един народ завърнал се на
картата като държава преди стотина години. Силната страна на
българина обаче е в безпрецедентната способност за приспособяване и
оцеляване в най-трудни условия. Единственият смъртоносен вирус в
тази силна имунна система е мутренското превъзпитание на нацията,
загиващите ценности и медиийното налагане на чалга-съзнанието дори
при децата. Клиничната смърт в която се намират образование,
здравеопазване, българското семейство – решаването на тези три
проблема ще реши съдбата ни, не икономиката и пазара – защото дори
перфектни закони и финансова система могат да бъдат зачеркнати с
един удар от един необразован, болен физически и духовно, ограбен
откъм семейни ценности и морал човек.

 

Емигрант БГ:    Можем ли да говорим за прилики в по-горе изброените различни аспекти на живота?
– Доколкото човекът е един и същ навсякъде по света, да, само
обществото и системата поставят различни граници, в които индивидът
се движи и развива. Прекрасното е, че опознавайки чуждата култура и
традиции системно преоткриваш паяжината, която ни свързва всички в
едно цяло. Познанието един за друг обезсмисля конфликти и войни,
това е магическата сила на културата и изкуството, чрез тях можем
истински да видим себе си в другия и него в нас самите.

 

Емигрант БГ:    Ако можете да избирате сега дали да отидете да живеете в друга държава, бихте ли го направили отново или не и каква е мотивацията ви за този избор?
– Бих отишъл навсякъде, аз съм любопитен човек. Един творец винаги
умира с отворени очи, невидял, невкусил и несъздал достатъчно. Това е
въпрос на мироглед, на жажда за приключение ако щете, вечното дете в
мен. Един от любимите ми литературни герои е Зорбас, човек който
всеки ден преоткрива света, радва му се, “изяжда го и го изпива”,
който вижда нормалните неща в живота като чудеса. Уча сам себе си
всеки ден на това.

 

Емигрант БГ:    Какво сте направили за Родината си, от която идвате и какво бихте искали да направите, ако ви се отдате възможност?
– Какво съм направил не е редно да оценявам сам, делата ми нека
говорят, всичко друго би било самохвалство. Нека оставим този
недостатък на политиците, които кудкудякат повече отколкото снасят,
ако ми позволите да употребя този литературен похват.
Ако имах възможност да променя нещо с личните ми усилия, бих се
погрижил всяко дете в най-ранна възраст да получи шанса да бъде
въведено във вълшебния свят на изкуството. Да се научи да се изразява
с цветове, звуци, танц, стих. Вярвам, нещо повече, сигурен съм, знам,
че външния свят е отражение на вътрешния – калта и дупките по
улиците са кал и дупки в духа на един народ. Нека не слагаме каруцата
пред коня, ако поправим душите си другото ще си дойде на мястото
много лесно, от само себе си.

 

Емигрант БГ:    А за страната, в която живеете?
– Най-голямото признание за мен като музикант е почетното гражданство,
което ми бе връчено от Австрийското правителство и Кмета на Виена
през 2000 г. за изключителни постижения в областта на изкуството.
Смятам че това е една много висока оценка за приноса ми към моята
втора родина.

 

Емигрант БГ:    Какво ви даде новата родина и какво ви отне, каква е личната ви преценка, променили ли сте се и в какъв смисъл?
– Не смятам че ми е отнела нещо. Даде ми отлично образование,
гражданство, развита социална система за семейството ми, наистина
много и важни неща. Благодарен съм.

 

Емигрант БГ:    И като заключение, какви са ви мечтите за бъдещето и какво бихте искали да кажете на бившите и настоящи сънародници?
– Мечтая си човешкия род да се осъзнае и да спре да съсипва планетата.
Време е, нещата висят на косъм. Имам деца и често мисля за това. А
това, което имам да кажа, обикновено най-добре го казвам чрез музика.
Така че, елате на концерт!

Допълнителна информация:
Евгений Шевкенов е роден на 08.03.1971 в Пловдив в семейството на известната оперна певица и вокален професор Елена Балджиева и пианистът Владимир Шевкенов. Започва да учи цигулка на 6-годишна възраст, 13-годишен изнася първия си рецитал и свири като солист със симфоничен
оркестър. На 18 годишна възраст вече е спечелил 1ви награди от националните конкурси за цигулари и за камерна музика. Следват много международни награди – “Албан Берг”, Награда на Министерството на Културата на Австрия, “Щефани Хол”, Златният почетен знак на град Вериа – Гърция, Почетен знак на Агенцията за Българите в чужбина и др.
През годините се учи от именити преподаватели като Дарина Данкова, Е.-М. Попова, Ангел Станков, Олег Криса, Йозеф Шиво, Гералд Шуберт, Ерих Шагерл, Алфред Стаар. “Магистър на Изкуствата” от НМА “П. Владигеров” София и Музикалната Академия във Виена.
Още по време на следването си в австрийската столица свири години наред във Виенската Филхармония, под палката на най-великите диригенти на съвремието и в рамките на най-престижните Фестивали, турнета и записи.
През 2000 година получава Почетно гражданство от Кмета на Виена и Австрийското правителство, за своите изключителни постижения в областта на музикалното изкуство.
От 2003 година е артист на “Престидж Ейджънси Ню Йорк”, която го представлява по целия свят като цигулар и диригент.
В досегашната си забелжителна кариера Евгений Шевкенов е гастролирал в 33 страни (от САЩ и Мексико през цяла Европа до Китай, Тайван и Япония), където е солирал в едни от най-престижните зали – Карнеги Хол, Музикферайн, Концертхаус, Осака Симфони Хол, Токио Метрополитан Арт Център, Беяс Артес Мексико Сити…
През 1999 записва “Годишните Времена” на А. Вивалди за “Грамола” Виена, през 2002 е продуциран албума “Рецитал” в Залцбург, през 2005 е издаден диска “Еугениус” от КАЛРЕК-Виена.
1997-2001 Шевкенов преподава в Лятната Академия на Терезианума във Виена, а през 2000 е поканен за Професор в Консерваторията “Густав Малер”, където преподава и до днес. Водил е майсторски
класове в САЩ, Япония, Китай, Австрия и Гърция и е бил член на международно жури на конкурсите “Франц Шуберт” 2005 и “Добрин Петков” 2007.
През 2002 Евгений Шевкенов основава “Ансамбъл Концертанте Виена” и печели международно признание като негов солист и диригент в Европа, Америка и Китай.
През 2006 Президента на Австрийският Парламент поема шефството над ансамбъла и го взема под своя патронаж.
Като съосновател на “Европейско културно дружество” Виена през 2006, Евгений Шевкенов бива избран за Председател на тази организация през 2008.